Животът ми - безпътица отрудена,
лишен от радост и любов,
съществувание принудено
в кръг безкраен и суров.
Какво ли, Господи, да сторя,
щастлив поне да съм за миг?
Чуваш ли молитвите ми горе,
смутен ли си от моя вик?
В клетка сякаш съм затворен
и с пречупени крила
мята се душата ми отровена,
като птица във смъртта.
Колко смърти приживява
душата ни в своя път,
спира ли или пък продължава
да ликува във безсмъртие духът?
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
