Животът ми - безпътица отрудена,
лишен от радост и любов,
съществувание принудено
в кръг безкраен и суров.
Какво ли, Господи, да сторя,
щастлив поне да съм за миг?
Чуваш ли молитвите ми горе,
смутен ли си от моя вик?
В клетка сякаш съм затворен
и с пречупени крила
мята се душата ми отровена,
като птица във смъртта.
Колко смърти приживява
душата ни в своя път,
спира ли или пък продължава
да ликува във безсмъртие духът?
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
