4.05.2008 г., 11:50 ч.

Въпросително 

  Поезия » Друга
478 0 4

Животът ми - безпътица отрудена,

лишен от радост и любов,

съществувание принудено

в кръг безкраен и суров.

 

Какво ли, Господи, да сторя,

щастлив поне да съм за миг?

Чуваш ли молитвите ми горе,

смутен ли си от моя вик?

 

В клетка сякаш съм затворен

и с пречупени крила

мята се душата ми отровена,

като птица във смъртта.

 

Колко смърти приживява

душата ни в своя път,

спира ли или пък продължава

да ликува във безсмъртие духът?

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??