3 окт. 2008 г., 20:24

въпросително

568 0 5

Грешка ли е, че се взирам във фасадите

на бездушните създания?

Греша ли като искам да ги нарисувам?

Спомени да им създам.

С чувствата си да ги развълнувам.

..................................................................

А теб, господине от луксозните селения,

искам да те питам:

- Кога за последно погледна звездите?

- Кога за последно дете си погалил?

- Кога ръка си протегнал - с трошици

врабче да нахраниш?

- Извръщал ли си глава, дори за малко

от суетата?...

Ако не искаш да ми отговориш, почакай.

За малко.

Помълчи и ще ти разкажа Приказка за Красотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...