въпросително
Грешка ли е, че се взирам във фасадите
на бездушните създания?
Греша ли като искам да ги нарисувам?
Спомени да им създам.
С чувствата си да ги развълнувам.
..................................................................
А теб, господине от луксозните селения,
искам да те питам:
- Кога за последно погледна звездите?
- Кога за последно дете си погалил?
- Кога ръка си протегнал - с трошици
врабче да нахраниш?
- Извръщал ли си глава, дори за малко
от суетата?...
Ако не искаш да ми отговориш, почакай.
За малко.
Помълчи и ще ти разкажа Приказка за Красотата.
© Георги Колев All rights reserved.
