17 авг. 2007 г., 10:51
Въпросително-Какво крие душата ми
Къде да излея болката, насъбрала се в мен?
Може би върху този бял лист?
А дали ще намеря в него утеха?
Какво ме тревожи?
Това, че не искам да порасна, за да се срещна
лице в лице с грозната реалнос?
А може би очакванията ми останаха неоправдани?
Или ме е страх?
Коя е тази болка? Самотата? Или чувството за нея?
Къде отлетяха щастливите дни? А приятелите?
Защо виждам само четири стени, между който
душата ми се блъска? Къде изчезна романтиката?
А красивите думи?
Дали познавам човека до себе си и готова ли съм
да го опозная? А той познава ли ме, знае ли коя съм
всъщтност? Знае ли какво крие душата ми, какво
искат ръцете ми и какво казват очите ми?
И дали би могъл?
Може би в живота на всеки човек има момент, в който
застава на кръстопът и се лута в коя посока да поеме.
Но има нещо друго - поеме ли по този път, връщане
назад няма! А може би не?
Винаги ли трябва да избираме или-или?
Тогава защо са компромисите? Имали ги изобщо
или е просто едно примирение?
А трябва ли да се примиряваме или напротив -
да се борим за нещо по добро? Но няма ли и то след време
да попадне в капана на сивото ежедневие?
Дали бихме могли да го променим, разведрим или всичко е едно
колело, което върти неуморно различни съдби, но с еднакво
съдържание? Къде всъщност е щастието и как се стига до него?
Дали и то не е една красива илюзия, като първата среща?
А може би, защото любовта и щастието са една илюзия,
ние толкова силно се стремим към тях, за да вмъкнем малко
светлина в помръчените ни вече съзнания?!
Защо трябва да се показва толкова открито болката - нашата,
както и на всички хора? Не би ли могло да виждаме красивото,
да се стремим към него? За да помогнем то да се случва!
Може би върху този бял лист?
А дали ще намеря в него утеха?
Какво ме тревожи?
Това, че не искам да порасна, за да се срещна
лице в лице с грозната реалнос?
А може би очакванията ми останаха неоправдани?
Или ме е страх?
Коя е тази болка? Самотата? Или чувството за нея?
Къде отлетяха щастливите дни? А приятелите?
Защо виждам само четири стени, между който
душата ми се блъска? Къде изчезна романтиката?
А красивите думи?
Дали познавам човека до себе си и готова ли съм
да го опозная? А той познава ли ме, знае ли коя съм
всъщтност? Знае ли какво крие душата ми, какво
искат ръцете ми и какво казват очите ми?
И дали би могъл?
Може би в живота на всеки човек има момент, в който
застава на кръстопът и се лута в коя посока да поеме.
Но има нещо друго - поеме ли по този път, връщане
назад няма! А може би не?
Винаги ли трябва да избираме или-или?
Тогава защо са компромисите? Имали ги изобщо
или е просто едно примирение?
А трябва ли да се примиряваме или напротив -
да се борим за нещо по добро? Но няма ли и то след време
да попадне в капана на сивото ежедневие?
Дали бихме могли да го променим, разведрим или всичко е едно
колело, което върти неуморно различни съдби, но с еднакво
съдържание? Къде всъщност е щастието и как се стига до него?
Дали и то не е една красива илюзия, като първата среща?
А може би, защото любовта и щастието са една илюзия,
ние толкова силно се стремим към тях, за да вмъкнем малко
светлина в помръчените ни вече съзнания?!
Защо трябва да се показва толкова открито болката - нашата,
както и на всички хора? Не би ли могло да виждаме красивото,
да се стремим към него? За да помогнем то да се случва!
© Меги Ризова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Копнежи и скрити желания ,човекът до нас дали ги знае и как ще ги приеме,а ние познаваме ли се и страх ли ни е от нас самите от нашите мечти и фантазии ...много въпроси зададох като го четох и разбрах много за себе си и дори се чудя как аз не съм го написал това преди време..много истина и то дълбока ..поздрави ...
-
Красотата ще спаси света.
И аз като теб, все я търся
навсякъде около себе си.
С много обич. -
Хубаво е....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
