1 мар. 2014 г., 12:58

Въпросът ми

513 0 0

Обичам те, без теб не мога,
 и навярно  ми личи,
но в мен лежи една травога,
в мен влюбена ли си и ти?!

О, кажи ми откровено,
обичаш ли ме силно ти,
но истината неприемно.
Ти истината ми каже!

Че любовта ни и лъжата
не могат да се разберат!
Не е ли искрена душата,
и чувствата ни ще умрат...

Ти колкото мен ли обичаш?
Кажи  ми, искам аз да знам!
Не само с клетви, че се вричаш,
но търсиш с мене своя храм!
  1951г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...