1.03.2014 г., 12:58

Въпросът ми

511 0 0

Обичам те, без теб не мога,
 и навярно  ми личи,
но в мен лежи една травога,
в мен влюбена ли си и ти?!

О, кажи ми откровено,
обичаш ли ме силно ти,
но истината неприемно.
Ти истината ми каже!

Че любовта ни и лъжата
не могат да се разберат!
Не е ли искрена душата,
и чувствата ни ще умрат...

Ти колкото мен ли обичаш?
Кажи  ми, искам аз да знам!
Не само с клетви, че се вричаш,
но търсиш с мене своя храм!
  1951г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...