Обичам те, без теб не мога,
 и навярно  ми личи,
но в мен лежи една травога,
в мен влюбена ли си и ти?!

О, кажи ми откровено,
обичаш ли ме силно ти,
но истината неприемно.
Ти истината ми каже!

Че любовта ни и лъжата
не могат да се разберат!
Не е ли искрена душата,
и чувствата ни ще умрат...

Ти колкото мен ли обичаш?
Кажи  ми, искам аз да знам!
Не само с клетви, че се вричаш,
но търсиш с мене своя храм!
  1951г. Драгойново