1.03.2014 г., 12:58

Въпросът ми

509 0 0

Обичам те, без теб не мога,
 и навярно  ми личи,
но в мен лежи една травога,
в мен влюбена ли си и ти?!

О, кажи ми откровено,
обичаш ли ме силно ти,
но истината неприемно.
Ти истината ми каже!

Че любовта ни и лъжата
не могат да се разберат!
Не е ли искрена душата,
и чувствата ни ще умрат...

Ти колкото мен ли обичаш?
Кажи  ми, искам аз да знам!
Не само с клетви, че се вричаш,
но търсиш с мене своя храм!
  1951г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...