17 нояб. 2006 г., 20:16

Върху ресниците ми

787 0 9
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.

Два огъня сред дива пустота...
Очи ли са?
Два въглена горещи,
те сухите тъги ще изгорят.

И пламнало сърцето ми крещи...
Обичаш ли?
Повярвай на очите!
Във тях живота цял ще запламти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на всички ви благодаря за хубавите думи това е важно за всеки автор. Но приемам и критика
  • Обичаш ли?
    Повярвай на очите!

    Любовта на всичко вярва... на всичко се надява...
    Много хубав стих!
  • Браво Руми!
  • неслучайно те приветствах като още един добър автор! поздравления!
  • Много истинско ...
    очите всичко казват,
    в тях е истината.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...