17 нояб. 2006 г., 20:16

Върху ресниците ми

778 0 9
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.

Два огъня сред дива пустота...
Очи ли са?
Два въглена горещи,
те сухите тъги ще изгорят.

И пламнало сърцето ми крещи...
Обичаш ли?
Повярвай на очите!
Във тях живота цял ще запламти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на всички ви благодаря за хубавите думи това е важно за всеки автор. Но приемам и критика
  • Обичаш ли?
    Повярвай на очите!

    Любовта на всичко вярва... на всичко се надява...
    Много хубав стих!
  • Браво Руми!
  • неслучайно те приветствах като още един добър автор! поздравления!
  • Много истинско ...
    очите всичко казват,
    в тях е истината.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...