17 nov 2006, 20:16

Върху ресниците ми

  Poesía
784 0 9
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.

Два огъня сред дива пустота...
Очи ли са?
Два въглена горещи,
те сухите тъги ще изгорят.

И пламнало сърцето ми крещи...
Обичаш ли?
Повярвай на очите!
Във тях живота цял ще запламти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на всички ви благодаря за хубавите думи това е важно за всеки автор. Но приемам и критика
  • Обичаш ли?
    Повярвай на очите!

    Любовта на всичко вярва... на всичко се надява...
    Много хубав стих!
  • Браво Руми!
  • неслучайно те приветствах като още един добър автор! поздравления!
  • Много истинско ...
    очите всичко казват,
    в тях е истината.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...