17 nov 2006, 20:16

Върху ресниците ми

  Poesía
782 0 9
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.

Два огъня сред дива пустота...
Очи ли са?
Два въглена горещи,
те сухите тъги ще изгорят.

И пламнало сърцето ми крещи...
Обичаш ли?
Повярвай на очите!
Във тях живота цял ще запламти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на всички ви благодаря за хубавите думи това е важно за всеки автор. Но приемам и критика
  • Обичаш ли?
    Повярвай на очите!

    Любовта на всичко вярва... на всичко се надява...
    Много хубав стих!
  • Браво Руми!
  • неслучайно те приветствах като още един добър автор! поздравления!
  • Много истинско ...
    очите всичко казват,
    в тях е истината.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...