Nov 17, 2006, 8:16 PM

Върху ресниците ми

  Poetry
780 0 9
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.

Два огъня сред дива пустота...
Очи ли са?
Два въглена горещи,
те сухите тъги ще изгорят.

И пламнало сърцето ми крещи...
Обичаш ли?
Повярвай на очите!
Във тях живота цял ще запламти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • на всички ви благодаря за хубавите думи това е важно за всеки автор. Но приемам и критика
  • Обичаш ли?
    Повярвай на очите!

    Любовта на всичко вярва... на всичко се надява...
    Много хубав стих!
  • Браво Руми!
  • неслучайно те приветствах като още един добър автор! поздравления!
  • Много истинско ...
    очите всичко казват,
    в тях е истината.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...