12 нояб. 2007 г., 19:02

Върху студената земя 

  Поэзия » Любовная
791 0 7
Лежа върху студената земя,
и в един миг красив...
виждам видение...
Лицето ти е тук,
а очите ти пленяват ме
отново и отново.
Спомени витаят в небето,
смея се и плача.
Харесва ми,
но мразя самотата...
Мисля си, че си тук,
но те няма...
Студената земя вледенява моето сърце,
но душата ми витае някъде там,
около теб...
Усещаш ли ме,
моя сладка топлинка?
Аз те виждам ,
но пръстчетата ми не достигат,
до твоята знойна светлина.
Само студ докосва ме като острие...

Замръзвам аз без теб...

© Зузка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приемам го за комплимент, Теди.
    Изглежда, че цените нещата, които пиша. Благодаря ви!!!
  • вече нямам думи за произведенията ти!
  • Много сте милички, радвам се, че сте оценили стихчето ми! Целувки и прегръдки за вас!
  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • Много ми харесва.Поздрави от мен.Браво.
  • Маги, мерси за хубавите пожелания! Стоплиха ми сърчицето! Прегръщам те.
  • Пожелавам много слънце в душатата ти
    и обич, която ще те стопли.С обич от мен за теб.
Предложения
: ??:??