12 нояб. 2007 г., 19:02

Върху студената земя

1.2K 0 7
Лежа върху студената земя,
и в един миг красив...
виждам видение...
Лицето ти е тук,
а очите ти пленяват ме
отново и отново.
Спомени витаят в небето,
смея се и плача.
Харесва ми,
но мразя самотата...
Мисля си, че си тук,
но те няма...
Студената земя вледенява моето сърце,
но душата ми витае някъде там,
около теб...
Усещаш ли ме,
моя сладка топлинка?
Аз те виждам ,
но пръстчетата ми не достигат,
до твоята знойна светлина.
Само студ докосва ме като острие...

Замръзвам аз без теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приемам го за комплимент, Теди.
    Изглежда, че цените нещата, които пиша. Благодаря ви!!!
  • вече нямам думи за произведенията ти!
  • Много сте милички, радвам се, че сте оценили стихчето ми! Целувки и прегръдки за вас!
  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • Много ми харесва.Поздрави от мен.Браво.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...