Върху студената земя
Лежа върху студената земя,
и в един миг красив...
виждам видение...
Лицето ти е тук,
а очите ти пленяват ме
отново и отново.
Спомени витаят в небето,
смея се и плача.
Харесва ми,
но мразя самотата...
Мисля си, че си тук,
но те няма...
Студената земя вледенява моето сърце,
но душата ми витае някъде там,
около теб...
Усещаш ли ме,
моя сладка топлинка?
Аз те виждам ,
но пръстчетата ми не достигат,
до твоята знойна светлина.
Само студ докосва ме като острие...
Замръзвам аз без теб...
и в един миг красив...
виждам видение...
Лицето ти е тук,
а очите ти пленяват ме
отново и отново.
Спомени витаят в небето,
смея се и плача.
Харесва ми,
но мразя самотата...
Мисля си, че си тук,
но те няма...
Студената земя вледенява моето сърце,
но душата ми витае някъде там,
около теб...
Усещаш ли ме,
моя сладка топлинка?
Аз те виждам ,
но пръстчетата ми не достигат,
до твоята знойна светлина.
Само студ докосва ме като острие...
Замръзвам аз без теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
