tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
9 июн. 2007 г., 14:53

ВЪРХЪТ И ПОЛЯНКАТА 

  Поэзия
688 0 20

Реших да изкачвам планинския връх,
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но прецених
- не ще устои на сърцето.

И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
със силна увереност - мой ще е.

Вървях, а умората взе да тежи,
върхът все по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които върхът ми кроеше.

Тогава намерих полянка една,
отседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода,
така съживителни бяха.

Тази полянка, със зелена трева,
ми даде и сила, и младост,
да тръгна смело пак към върха,
захвърлила своята слабост.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??