ВЪРХЪТ И ПОЛЯНКАТА
Реших да изкачвам планинския връх,
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но прецених
- не ще устои на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
със силна увереност - мой ще е.
Вървях, а умората взе да тежи,
върхът все по-далечен стоеше.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които върхът ми кроеше.
Тогава намерих полянка една,
отседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода,
така съживителни бяха.
Тази полянка, със зелена трева,
ми даде и сила, и младост,
да тръгна смело пак към върха,
захвърлила своята слабост.
© Таня Мезева All rights reserved.
