Върхът на планината
Навярно Господ много ме обича –
не ме оставя дълго да тъжа…
Разбрах, че щастието ми прилича.
Прегърнах тази мисъл! Засиях!
Така, сияеща, съм двойно по-летежна,
дори летежът да е на метла…
Горивото е важно и копнежът,
по някаква несбъдната мечта.
И ако трябва, ще променям правилата,
ще качвам с буен устрем всеки връх,
докато стигна онзи връх на планината,
който за всеки е последен и е пръв.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
