Върхът на планината
Навярно Господ много ме обича –
не ме оставя дълго да тъжа…
Разбрах, че щастието ми прилича.
Прегърнах тази мисъл! Засиях!
Така, сияеща, съм двойно по-летежна,
дори летежът да е на метла…
Горивото е важно и копнежът,
по някаква несбъдната мечта.
И ако трябва, ще променям правилата,
ще качвам с буен устрем всеки връх,
докато стигна онзи връх на планината,
който за всеки е последен и е пръв.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados
