Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
20 июл. 2007 г., 22:52

Върнах времето 

  Поэзия
851 0 10
Кой ви каза, че не може?
Върнах времето назад.
Ползвах метод неприложен
в междувременния свят.

Бях на тридесет и девет.
Дъх поех и задържах.
Хлъцнах. После се огледах
на четирсет и една.

И видях харем от страсти
с девствени полусърца,
скрити в голите си храсти,
чакащи добри слънца.

Взех фенерче и засветих.
Наизлязоха - рояк.
Бяха светли, неизпети.
Тръгнах. Пътят беше пряк.

Тръгнах стръмно нанадолу
към прегръдки от възторг.
Разсъблякох се до голо.
Бях спасителен скиор.

Провървя ми. Имах време
до ковчега на плътта.
Имах есента за стреме,
зимата ми бе юзда.

Срещнах сетната си обич,
после първата видях.
Образовано нищожен,
в детството за миг се спрях.

Имаше колиба зимна,
в нея - моя братовчед.
После, зад завеса димна
продължих... къде?... напред.

Срещнах мама. Беше млада,
със прохладни колене.
Седнал бях на тях и страдах,
че отново казва "Не!"

Страдах. Паднах. И попаднах
в първозданна пещера.
Отродих се в тъмна хладност -
тъй, че никой не разбра.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??