20.07.2007 г., 22:52

Върнах времето

1K 0 10
Кой ви каза, че не може?
Върнах времето назад.
Ползвах метод неприложен
в междувременния свят.

Бях на тридесет и девет.
Дъх поех и задържах.
Хлъцнах. После се огледах
на четирсет и една.

И видях харем от страсти
с девствени полусърца,
скрити в голите си храсти,
чакащи добри слънца.

Взех фенерче и засветих.
Наизлязоха - рояк.
Бяха светли, неизпети.
Тръгнах. Пътят беше пряк.

Тръгнах стръмно нанадолу
към прегръдки от възторг.
Разсъблякох се до голо.
Бях спасителен скиор.

Провървя ми. Имах време
до ковчега на плътта.
Имах есента за стреме,
зимата ми бе юзда.

Срещнах сетната си обич,
после първата видях.
Образовано нищожен,
в детството за миг се спрях.

Имаше колиба зимна,
в нея - моя братовчед.
После, зад завеса димна
продължих... къде?... напред.

Срещнах мама. Беше млада,
със прохладни колене.
Седнал бях на тях и страдах,
че отново казва "Не!"

Страдах. Паднах. И попаднах
в първозданна пещера.
Отродих се в тъмна хладност -
тъй, че никой не разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...