26 мар. 2008 г., 15:26

върнете я обратно

927 0 1
Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си,
обич раздавах, не търсех отплата,
на ръба си живурках, нехаех пред болката,
а любовта... тя остана мечтата ми.
Малко, много мъничко поисках,
капка обич само, нежна ласка,
поисках на шега да ме обичат,
но... не ме разбраха, помня, много плаках.
Днес се питам - ''колко платиха мечтите им?'',
в спомените връщам се отново,
може пък и своите да им продам,
а може да ги вземат наготово.
Все едно, каквото беше, беше,
няма връщане - това е безвъзвратно,
мечтите си запазих, но изгубих,
любовта - върнете я обратно.


25.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...