26 мар. 2008 г., 15:26

върнете я обратно

929 0 1
Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си,
обич раздавах, не търсех отплата,
на ръба си живурках, нехаех пред болката,
а любовта... тя остана мечтата ми.
Малко, много мъничко поисках,
капка обич само, нежна ласка,
поисках на шега да ме обичат,
но... не ме разбраха, помня, много плаках.
Днес се питам - ''колко платиха мечтите им?'',
в спомените връщам се отново,
може пък и своите да им продам,
а може да ги вземат наготово.
Все едно, каквото беше, беше,
няма връщане - това е безвъзвратно,
мечтите си запазих, но изгубих,
любовта - върнете я обратно.


25.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...