26 мар. 2008 г., 15:26

върнете я обратно

923 0 1
Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си,
обич раздавах, не търсех отплата,
на ръба си живурках, нехаех пред болката,
а любовта... тя остана мечтата ми.
Малко, много мъничко поисках,
капка обич само, нежна ласка,
поисках на шега да ме обичат,
но... не ме разбраха, помня, много плаках.
Днес се питам - ''колко платиха мечтите им?'',
в спомените връщам се отново,
може пък и своите да им продам,
а може да ги вземат наготово.
Все едно, каквото беше, беше,
няма връщане - това е безвъзвратно,
мечтите си запазих, но изгубих,
любовта - върнете я обратно.


25.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...