Mar 26, 2008, 3:26 PM

върнете я обратно

  Poetry » Love
918 0 1
Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си,
обич раздавах, не търсех отплата,
на ръба си живурках, нехаех пред болката,
а любовта... тя остана мечтата ми.
Малко, много мъничко поисках,
капка обич само, нежна ласка,
поисках на шега да ме обичат,
но... не ме разбраха, помня, много плаках.
Днес се питам - ''колко платиха мечтите им?'',
в спомените връщам се отново,
може пък и своите да им продам,
а може да ги вземат наготово.
Все едно, каквото беше, беше,
няма връщане - това е безвъзвратно,
мечтите си запазих, но изгубих,
любовта - върнете я обратно.


25.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...