върнете я обратно
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си,
обич раздавах, не търсех отплата,
на ръба си живурках, нехаех пред болката,
а любовта... тя остана мечтата ми.
Малко, много мъничко поисках,
капка обич само, нежна ласка,
поисках на шега да ме обичат,
но... не ме разбраха, помня, много плаках.
Днес се питам - ''колко платиха мечтите им?'',
в спомените връщам се отново,
може пък и своите да им продам,
а може да ги вземат наготово.
Все едно, каквото беше, беше,
няма връщане - това е безвъзвратно,
мечтите си запазих, но изгубих,
любовта - върнете я обратно.
25.03.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени