22 янв. 2007 г., 09:23

Върни ме... Аз не мога...

702 0 2

Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Заключи се пред мене и изхода,
догаря същността ми - като фас.
Върни ме. Та аз съм измислена!
Чужда на себе си вече.
Книга съм, но, уви, недописана,
изчезнах и това днес ми пречи!
Върни ме. Аз не зная как.
Затънах, потънах, родих се.
На себе си най - върлият враг,
умря това, което бях. Промених се.
Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Раздрана от болката, писъка.
Раздрана илюзия, пагубен фарс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...