Върни ме... Аз не мога...
Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Заключи се пред мене и изхода,
догаря същността ми - като фас.
Върни ме. Та аз съм измислена!
Чужда на себе си вече.
Книга съм, но, уви, недописана,
изчезнах и това днес ми пречи!
Върни ме. Аз не зная как.
Затънах, потънах, родих се.
На себе си най - върлият враг,
умря това, което бях. Промених се.
Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Раздрана от болката, писъка.
Раздрана илюзия, пагубен фарс...
© Петя Терзийска All rights reserved.
