29 мая 2008 г., 13:10

Върни се...

1K 0 1
Ти държиш света ми здраво в ръцете си.
Ти имаш всичко, от което се нуждая
и след всички тези дълги месеци
за твоите прегръдки отчаяно мечтая...

Чуждите ласки не мога да приема -
те за мен не са създадени...
В твоите обятия ме връща спомена,
когато се оглеждах в очите ти влюбени...

Да знаеше колко се молех на Бога,
в моите обятия да те върне обратно!
А да чуя гласа ти, след толкова време,
беше толкова хубаво, но и толкова кратко...

Отново страха, че всичко се повтаря,
отново онова чувство зловещо,
че пак внезапно ще попадна в кошмара,
от който да избягам исках горещо...

Дали сме осъзнали грешките предишни?
Дали ще загърбим старите кавги?
А колко ще е хубаво! Колко ще е истинско
да се сгушим влюбени, както преди...


Посветено на Сърцето ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...