May 29, 2008, 1:10 PM

Върни се...

  Poetry » Love
1K 0 1
Ти държиш света ми здраво в ръцете си.
Ти имаш всичко, от което се нуждая
и след всички тези дълги месеци
за твоите прегръдки отчаяно мечтая...

Чуждите ласки не мога да приема -
те за мен не са създадени...
В твоите обятия ме връща спомена,
когато се оглеждах в очите ти влюбени...

Да знаеше колко се молех на Бога,
в моите обятия да те върне обратно!
А да чуя гласа ти, след толкова време,
беше толкова хубаво, но и толкова кратко...

Отново страха, че всичко се повтаря,
отново онова чувство зловещо,
че пак внезапно ще попадна в кошмара,
от който да избягам исках горещо...

Дали сме осъзнали грешките предишни?
Дали ще загърбим старите кавги?
А колко ще е хубаво! Колко ще е истинско
да се сгушим влюбени, както преди...


Посветено на Сърцето ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....