May 29, 2008, 1:10 PM

Върни се...

  Poetry » Love
1K 0 1
Ти държиш света ми здраво в ръцете си.
Ти имаш всичко, от което се нуждая
и след всички тези дълги месеци
за твоите прегръдки отчаяно мечтая...

Чуждите ласки не мога да приема -
те за мен не са създадени...
В твоите обятия ме връща спомена,
когато се оглеждах в очите ти влюбени...

Да знаеше колко се молех на Бога,
в моите обятия да те върне обратно!
А да чуя гласа ти, след толкова време,
беше толкова хубаво, но и толкова кратко...

Отново страха, че всичко се повтаря,
отново онова чувство зловещо,
че пак внезапно ще попадна в кошмара,
от който да избягам исках горещо...

Дали сме осъзнали грешките предишни?
Дали ще загърбим старите кавги?
А колко ще е хубаво! Колко ще е истинско
да се сгушим влюбени, както преди...


Посветено на Сърцето ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...