29.05.2008 г., 13:10

Върни се...

1K 0 1
Ти държиш света ми здраво в ръцете си.
Ти имаш всичко, от което се нуждая
и след всички тези дълги месеци
за твоите прегръдки отчаяно мечтая...

Чуждите ласки не мога да приема -
те за мен не са създадени...
В твоите обятия ме връща спомена,
когато се оглеждах в очите ти влюбени...

Да знаеше колко се молех на Бога,
в моите обятия да те върне обратно!
А да чуя гласа ти, след толкова време,
беше толкова хубаво, но и толкова кратко...

Отново страха, че всичко се повтаря,
отново онова чувство зловещо,
че пак внезапно ще попадна в кошмара,
от който да избягам исках горещо...

Дали сме осъзнали грешките предишни?
Дали ще загърбим старите кавги?
А колко ще е хубаво! Колко ще е истинско
да се сгушим влюбени, както преди...


Посветено на Сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...