Върни се...
Ти имаш всичко, от което се нуждая
и след всички тези дълги месеци
за твоите прегръдки отчаяно мечтая...
Чуждите ласки не мога да приема -
те за мен не са създадени...
В твоите обятия ме връща спомена,
когато се оглеждах в очите ти влюбени...
Да знаеше колко се молех на Бога,
в моите обятия да те върне обратно!
А да чуя гласа ти, след толкова време,
беше толкова хубаво, но и толкова кратко...
Отново страха, че всичко се повтаря,
отново онова чувство зловещо,
че пак внезапно ще попадна в кошмара,
от който да избягам исках горещо...
Дали сме осъзнали грешките предишни?
Дали ще загърбим старите кавги?
А колко ще е хубаво! Колко ще е истинско
да се сгушим влюбени, както преди...
Посветено на Сърцето ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павозова Всички права запазени