16 окт. 2007 г., 09:58

Върни се...

950 0 1

Вечер аз мечтая,
с теб все едно съм в Рая.
С красотата ме омая,
безумно те желая!
В облаците с теб витая,
че те обичам, как да ти призная?
Но ето, че дойде и този ден,
когато ти не си до мен.
За теб дълго плача вечер.
Искам пак да сме едно цяло,
искам да прегърна твоето прекрасно тяло.


След теб още тичам
и любовни фрази пак изричам -
просто много те обичам.
Искам при мен да се върнеш,
нежно пак да ме прегърнеш.
За кой ли път пак те моля,
не знам какво да сторя.
Искам любовта ни да оцелее
и отново да ни завладее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Близначките Симеонови Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...