Искам да си простиме,
че се разделихме ние,
че забихме си ние нож,
в онази прекрасна нощ!
Всичко бе красиво за нас,
но това беше само тогаз...
Сега ме обгръща тъмнина,
породена от сивата мъгла.
Искам да се върнеш пак при мен
и да живеем ден за ден!
Знам, че няма да мога да те забравя,
защото всеки друг с теб сравнявам!
Искам да продължавам да те обичам,
но без теб аз страдам.
Върни се, моля те, върни...
Чудя се дали мнението ти ще се промени...
Любовта ми е безкрайна,
само това ще ти кажа.
Обичам те и с това стихотворение
се надявам да ти го покажа!
© Оля Валериева Все права защищены