Вървя по улицата пуста
и чувствам странна празнота,
а преди време всичко беше
тъй красиво....
може би защото не вървях сама!
До мен вървеше ти
и всичко бе различно...
Как искам времето да върна
и ти отново да вървиш до мен,
да ти шептя в нощта нейните слова,
които толкова обичаше,
но ти замина,
уж за малко, а мина се вече година,
година от пустия ти гурбет!
Върни се! Без теб е студено в нощта,
а дните ми губят смисъл.
Върни се! С пари не се живее!
Върни се! Стопли отново премръзналото ми сърце!
Ако ме ОБИЧАШ, просто се върни!!!
© Добромира Николова Все права защищены