14 дек. 2007 г., 16:25

Върни се сред плътни мъгли

618 0 7
Къде са ми всичките думи
кажи ми, мой тъжен молив,
изгубих си нежните рими
и целият свят ми е крив.

Къде ми е птичият полет
и свежият дъх на цветя,
не искам във празния поглед
да поря на буйни жита.

Не искам без цветни къдели
да нося в душата мечти,
стихът ми след тебе потегли,
върни се сред плътни мъгли.

Върни се и пак ще запеят
по листа ми птичи ята,
напъпила цветна алея,
ще дъха със свеж аромат!

Разтварило порти широки,
сърцето на прага стои
в очакване всички посоки
да върнат две скъпи очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....