Върни се сред плътни мъгли
кажи ми, мой тъжен молив,
изгубих си нежните рими
и целият свят ми е крив.
Къде ми е птичият полет
и свежият дъх на цветя,
не искам във празния поглед
да поря на буйни жита.
Не искам без цветни къдели
да нося в душата мечти,
стихът ми след тебе потегли,
върни се сред плътни мъгли.
Върни се и пак ще запеят
по листа ми птичи ята,
напъпила цветна алея,
ще дъха със свеж аромат!
Разтварило порти широки,
сърцето на прага стои
в очакване всички посоки
да върнат две скъпи очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени