20 июн. 2012 г., 00:17

Вървейки 

  Поэзия » Любовная
458 0 0
Вървях, а срещу мене бури
огъваха мойто стебло.
Изпукваха клони,
листата съсухрени
на земята сториха легло.
И вятърът виеше щуро.
Тъжни гримаси на клоуни
се хилеха в къщите тухлени.
Обърнах се. Сякаш гребло
от милиони балони
избута в бездната мойта мечта.
Обърках се. Спри се! Шептеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нонка Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??