Вървейки

20.06.2012 г., 0:17 ч.

Поезия » Любовна

457 0 0

Вървях, а срещу мене бури
огъваха мойто стебло.
Изпукваха клони,
листата съсухрени
на земята сториха легло.
И вятърът виеше щуро.
Тъжни гримаси на клоуни
се хилеха в къщите тухлени.
Обърнах се. Сякаш гребло
от милиони балони
избута в бездната мойта мечта.
Обърках се. Спри се! Шептеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вървейки

Искате да прочетете повече?

Предложения