Вървейки

Вървях, а срещу мене бури

огъваха мойто стебло.

Изпукваха клони,

листата съсухрени

на земята сториха легло.

И вятърът виеше щуро.

Тъжни гримаси на клоуни

се хилеха в къщите тухлени.

Обърнах се. Сякаш гребло

от милиони балони

избута в бездната мойта мечта.

Обърках се. Спри се! Шептеше

някакъв глас. Побягнах

към себе си да потърся онази

разказана някога древна предтеча.

Препъвах се. Скачах. Огън ламтеше,

погълваше всичко. И паднах.

Когато умирах, да лази

видях любовта. Усетих, че жива е.

Живот на силни талази 

във вените тя ми преля.

И станах. Ръка ѝ подадох.

Отворих пред себе си нова врата.

И всичко, което имах, ѝ дадох.

А тя ми помогна да полетя.

2010