16 июн. 2007 г., 14:22

Вървеше по пътя 

  Поэзия
705 0 25


По пътя вървеше човечец брадясал,
със скъсана дрешка, с бастунче в ръка,
понесъл на плещи, от труд уморени,
нелеката своя житейска съдба.


Вървеше човекът със свойта неволя,
но сила излъчваха тъжни очи,
торбичката пълна със хлебец и воля
и малка кутийка със стари мечти.


Поседна в почивка край малка чешмичка
и поглед отправи в небесната шир.
Въздъхна човекът и тихо притихна,
отлитна душата в блаженство и мир.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??