Вървеше по пътя
По пътя вървеше човечец брадясал,
със скъсана дрешка, с бастунче в ръка,
понесъл на плещи, от труд уморени,
нелеката своя житейска съдба.
Вървеше човекът със свойта неволя,
но сила излъчваха тъжни очи,
торбичката пълна със хлебец и воля
и малка кутийка със стари мечти.
Поседна в почивка край малка чешмичка
и поглед отправи в небесната шир.
Въздъхна човекът и тихо притихна,
отлитна душата в блаженство и мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
