10 янв. 2008 г., 11:13

Върви 

  Поэзия
601 0 12
Върви!
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал.
Върви!
Ще се оправям някак сам.
Без да подозирам, приключи нашият роман.
Искаш да попиташ нещо ли? Кажи!
Не! Не са това сълзи. Но ти тръгвай, моля те!
Върви!
Просто размишлявах аз на глас ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??