Върви
Върви!
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал.
Върви!
Ще се оправям някак сам.
Без да подозирам, приключи нашият роман.
Искаш да попиташ нещо ли? Кажи!
Не! Не са това сълзи. Но ти тръгвай, моля те!
Върви!
Просто размишлявах аз на глас
и мислех си за всичко, свързващо ни нас.
Как годините със теб, щастливи,
прекарани в любов и обич, и сълзи дори,
се събраха във една-едничка думичка:
Върви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
