бармах (Леонид Стоянов) бармах (Леонид Стоянов)
1 103
10 ene 2008, 11:13

Върви

  Poesía
701 0 12

Върви!

Аз не мога да те спра.

Недостижима си за моята ръка.

Късмет единствено бих ти пожелал

и да го имаш, всичко от себе си съм дал.

Върви!

Ще се оправям някак сам.

Без да подозирам, приключи нашият роман.

Искаш да попиташ нещо ли? Кажи!

Не! Не са това сълзи. Но ти тръгвай, моля те!

Върви!

Просто размишлявах аз на глас

и мислех си за всичко, свързващо ни нас.

Как годините със теб, щастливи,

прекарани в любов и обич, и сълзи дори,

се събраха във една-едничка думичка:

Върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0