бармах (Леонид Стоянов) бармах (Леонид Стоянов)
1 103
10 ene 2008, 11:13

Върви

  Poesía
699 0 12

Върви!

Аз не мога да те спра.

Недостижима си за моята ръка.

Късмет единствено бих ти пожелал

и да го имаш, всичко от себе си съм дал.

Върви!

Ще се оправям някак сам.

Без да подозирам, приключи нашият роман.

Искаш да попиташ нещо ли? Кажи!

Не! Не са това сълзи. Но ти тръгвай, моля те!

Върви!

Просто размишлявах аз на глас

и мислех си за всичко, свързващо ни нас.

Как годините със теб, щастливи,

прекарани в любов и обич, и сълзи дори,

се събраха във една-едничка думичка:

Върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0