Jan 10, 2008, 11:13 AM

Върви 

  Poetry
5.0 / 9
582 0 12

Върви!

Аз не мога да те спра.

Недостижима си за моята ръка.

Късмет единствено бих ти пожелал

и да го имаш, всичко от себе си съм дал.

Върви!

Ще се оправям някак сам.

Без да подозирам, приключи нашият роман.

Искаш да попиташ нещо ли? Кажи!

Не! Не са това сълзи. Но ти тръгвай, моля те!

Върви!

Просто размишлявах аз на глас

и мислех си за всичко, свързващо ни нас.

Как годините със теб, щастливи,

прекарани в любов и обич, и сълзи дори,

се събраха във една-едничка думичка:

Върви!

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »