Върви жена...
Тракат токчетата по паважа.
Върви жена, с високо вдигната глава,
с осанка горда, недостъпна.
За погледите мъжки тя мечта.
Върви, излъчвайки презрение
към дребните житейски правила.
Дълбоко във сърцето й смирение,
крехкост и безкрайна самота.
Болезнената си ранимост скрила
зад маска илюзорна - гордостта.
А как мечтае някой да открие,
вътрешната й душевна красота.
Тракат токчетата. Плачат
самотни стъпки във ноща.
Жадуват те до някой да закрачат.
Един до друг... до края на света!
Върви жена, с високо вдигната глава,
с осанка горда, недостъпна.
За погледите мъжки тя мечта.
Върви, излъчвайки презрение
към дребните житейски правила.
Дълбоко във сърцето й смирение,
крехкост и безкрайна самота.
Болезнената си ранимост скрила
зад маска илюзорна - гордостта.
А как мечтае някой да открие,
вътрешната й душевна красота.
Тракат токчетата. Плачат
самотни стъпки във ноща.
Жадуват те до някой да закрачат.
Един до друг... до края на света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
