Тракат токчетата по паважа.
Върви жена, с високо вдигната глава,
с осанка горда, недостъпна.
За погледите мъжки тя мечта.
Върви, излъчвайки презрение
към дребните житейски правила.
Дълбоко във сърцето й смирение,
крехкост и безкрайна самота.
Болезнената си ранимост скрила
зад маска илюзорна - гордостта.
А как мечтае някой да открие,
вътрешната й душевна красота. ...