Nov 23, 2007, 1:43 PM

Върви жена...

  Poetry » Other
1.3K 0 29
Тракат токчетата по паважа.
Върви жена, с високо вдигната глава,
с осанка горда, недостъпна.
За погледите мъжки тя мечта.

Върви, излъчвайки презрение
към дребните житейски правила.
Дълбоко във сърцето й смирение,
крехкост и безкрайна самота.

Болезнената си ранимост скрила
зад маска илюзорна - гордостта.
А как мечтае някой да открие,
вътрешната й душевна красота.

Тракат токчетата. Плачат
самотни стъпки във ноща.
Жадуват те до някой да закрачат.
Един до друг... до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня,ти си била с неподозирани възможности.Очарована съм.Поздравления!!!
    Румяна Гетманова
  • Нали може малко статистика, Танюш? От 34 коментара - 30 са на жени и само 4 на мъже. Поздравявам тези момчета, които са се докоснали до смисъла на твоите слова. А за стиховете ти - знаеш. За мен си най-добрата!
  • Поздрави за една ИСТИНСКА ЖЕНА!Прекрасен стих!
  • Така е.Любовта е наслада,но и болка.Такава е съдбата на несподелената любов.Аплодисменти и от мен.
  • Браво!Страхотно!...И като съм прочела 2ра част още по-страхотно!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...