9 июн. 2008 г., 10:21

Върви, Любов!...

1.1K 0 29

        Върви, Любов!...

При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя...
Но аз я срещнах - чаках нея само!...
Прокудена, разпъната на кръст,
жигосвана... и много наранена!...
Забравила... нечувала за мъст...
Дойде сама... и спря до мене!...
Остана тиха... няколко лета...
и после продължи по пътя...
Не искам да те спирам... затова:
Върви, Любов!...
При мене беше много пъти!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каквото и да кажа ще е малко! Прекрасно е! Браво!!!
  • Трябва да пуснем любовта на свобода - ако се върне при нас ще бъде истинска и ще остане завинаги! Поздравявам те за прекрасния стих!
  • Нали знаеш за красотата на неочакваността миличка - желая ти я!!!
  • Аз мисля ,че Любовта ще се върне при теб ,онази истинската , която само ти мечтаеш и която заслужаваш!...А за тази , другата -не бива да страдаш!Поздрави и благодаря!...
  • Господи, наистина нямам ,какво да кажа... просто е невероятно Поздравления

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...