Jun 9, 2008, 10:21 AM

Върви, Любов!...

  Poetry » Love
1.1K 0 29

        Върви, Любов!...

При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя...
Но аз я срещнах - чаках нея само!...
Прокудена, разпъната на кръст,
жигосвана... и много наранена!...
Забравила... нечувала за мъст...
Дойде сама... и спря до мене!...
Остана тиха... няколко лета...
и после продължи по пътя...
Не искам да те спирам... затова:
Върви, Любов!...
При мене беше много пъти!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каквото и да кажа ще е малко! Прекрасно е! Браво!!!
  • Трябва да пуснем любовта на свобода - ако се върне при нас ще бъде истинска и ще остане завинаги! Поздравявам те за прекрасния стих!
  • Нали знаеш за красотата на неочакваността миличка - желая ти я!!!
  • Аз мисля ,че Любовта ще се върне при теб ,онази истинската , която само ти мечтаеш и която заслужаваш!...А за тази , другата -не бива да страдаш!Поздрави и благодаря!...
  • Господи, наистина нямам ,какво да кажа... просто е невероятно Поздравления

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...