Върви, Любов!...
При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя...
Но аз я срещнах - чаках нея само!...
Прокудена, разпъната на кръст,
жигосвана... и много наранена!...
Забравила... нечувала за мъст...
Дойде сама... и спря до мене!...
Остана тиха... няколко лета...
и после продължи по пътя... ...