7 дек. 2006 г., 05:20

ВЪРВИ СИ... 

  Поэзия
831 0 2

Не искам да те виждам повече,
не се връщай назад към мен.
Ти си безсърдечно чудовище
и нека ти се върне всичко някой ден.

Защо ровиш в изстиналите остатъци
от моята пламенна любов?
След теб останаха малко отпечатъци,
но ще те помня цял живот.

А когато те видя ще спра ли сълзите,
които блестят по моето лице?
Моля те, изтрий следите,
които остави в моето сърце.

Просто се обърни
и забрави за всичко досега.
Поне веднъж се смили
над изнемощялата душа.

Да те обичам вече нямам сили,
да ти простя - и за това не ме моли.
Моля те, просто - забрави ме
и обяснение за това не търси!

Чаках те толкова време и защо?
Дадох ти всичко - сърце и душа.
Но знам, че пак ще легнеш в нейното легло
и аз отново ще съм сама.

И кажи как няма да боли,
като отвътре ще ме разкъсваш ти.
Стоиш там и не искаш да си тръгнеш.
Пак ли искаш света ми да обърнеш?

© Диди Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво0о0 !!!!
  • изстрадано и истинско! дано не се случва на други хора... дано любовта не бъде така жестока!
Предложения
: ??:??