7.12.2006 г., 5:20

ВЪРВИ СИ...

1.2K 0 2

Не искам да те виждам повече,
не се връщай назад към мен.
Ти си безсърдечно чудовище
и нека ти се върне всичко някой ден.

Защо ровиш в изстиналите остатъци
от моята пламенна любов?
След теб останаха малко отпечатъци,
но ще те помня цял живот.

А когато те видя ще спра ли сълзите,
които блестят по моето лице?
Моля те, изтрий следите,
които остави в моето сърце.

Просто се обърни
и забрави за всичко досега.
Поне веднъж се смили
над изнемощялата душа.

Да те обичам вече нямам сили,
да ти простя - и за това не ме моли.
Моля те, просто - забрави ме
и обяснение за това не търси!

Чаках те толкова време и защо?
Дадох ти всичко - сърце и душа.
Но знам, че пак ще легнеш в нейното легло
и аз отново ще съм сама.

И кажи как няма да боли,
като отвътре ще ме разкъсваш ти.
Стоиш там и не искаш да си тръгнеш.
Пак ли искаш света ми да обърнеш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво0о0 !!!!
  • изстрадано и истинско! дано не се случва на други хора... дано любовта не бъде така жестока!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...