Върви си

23 дек. 2006 г., 17:41

Поэзия

509 0 0

Върви си сега,

докато е още рано.

Какво се чудиш!? Ти ме научи така -

да мисля за собственото си удовлетворение.

Върви си гузен, неканен.

Хайде! Да ти видя гърба!

Оо! Къде отиде твоята увереност, любими?

Нима дъждът навън я е отмил?

Къде отиде твоето високомерие?

Нима у вас си го оставил...

и сега пред мен стоиш?

............

Или... може би някоя жена ги е ограбила,

щом със тях сърцето и разби.