Върви си сега,
докато е още рано.
Какво се чудиш!? Ти ме научи така -
да мисля за собственото си удовлетворение.
Върви си гузен, неканен.
Хайде! Да ти видя гърба!
Оо! Къде отиде твоята увереност, любими?
Нима дъждът навън я е отмил?
Къде отиде твоето високомерие?
Нима у вас си го оставил...
и сега пред мен стоиш?
............ ...