Dec 23, 2006, 5:41 PM

Върви си 

  Poetry
506 0 0

Върви си сега,

докато е още рано.

Какво се чудиш!? Ти ме научи така -

да мисля за собственото си удовлетворение.

Върви си гузен, неканен.

Хайде! Да ти видя гърба!

Оо!  Къде отиде твоята увереност, любими?

Нима дъждът навън я е отмил?

Къде отиде твоето високомерие?

Нима у вас си го оставил...

и сега пред мен стоиш?

............

Или... може би някоя жена ги е ограбила,

щом със тях сърцето и разби.

© Теодора Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??